Ние сме...
Христина и Константин Илиеви. Ние сме собствениците, винарите, търговците, логистиците и всичко друго, което трябва да бъдем, за да може нашите вина да ги има и да достигнат до вас. С други думи Виа Антика е малка семейна винарна в пълния смисъл на този израз.
Христина е дипломиран педагог по биология и химия, нещо което се оказа безценно когато започнахме да правим вино. Обича виното, обича да прави вино. И блендове.
Константин е изкуствовед, завършил Националната художествена академия. Това не помага много за виното, освен когато е нужен малко артистизъм за да експериментираме успешно. И когато правим блендове (купажи де)…
А този…, този е Христо. Това е синът ни. Да, да – изглежда по-голям за родителите си. Прави каквото му кажем. И каквото трябва. Третият чифт ръце във винарната. В момента е студент в Пловдив. Следва „Вино и пиво“ в УХТ т.е. възлагаме големи надежди, че един ден той ще управлява Виа Антика на едно по-високо и професионално ниво.
Сградата е построена през 1961 година и е била собственост на кооперация „Напредък“ в с. Белица, която по – късно става част от РПК „Постоянство“ – гр. Любимец.
Архитектурата ѝ е издържана в късна Арт-Деко стилистика – характерна за много от обществените постройки от този период на социалистическото управление.
Разпределението на сградата е включвало пивница и няколко магазина разположени на двата етажа. През годините са били добавяни и различни други допълнителни помещения.
През 2016г. закупихме сградата, по-голямата част от която беше изоставена и рушаща се и започнахме нейната реставрация и преустройството ѝ във винарна.
Основното ни производство е съсредоточено в близка помощна постройка, оборудвана с ферментатори за червени и бели вина, както и хладилна камера, в която охлаждаме гроздето преди винификацията му.
Някогашният ресторант – пивницата днес е приютил бъчвите с отлежаващото в тях вино, а в избеното помещение се съхраняват вече пълните бутилки.
На втория етаж предвиждаме изграждането на дегустационна зала, в която гостите и посетителите на винарната ще могат да опитат вината ни.
Нашите вина
Гроздето за вината ни идва от малко собствени лозя, изкупени от бившите кооперативни масиви, които са засадени в периода 1975-1980 г. с мерло и каберне совиньон. Повечето грозде купуваме от няколко близки лозарски стопанства, повечето от които се намират в района на Южен Сакар.
Гроздето винаги се бере на ръка, в малки касети и така се транспортира до винарната. Тук касетките влизат в хладилна стая, в която го охлаждаме за период от около 16-20 часа. Така, след като бъде изронено и отделено от чепките, то влиза във ферментаторите студено, като това ни дава възможност по-лесно да отложим ферментацията за известно време провеждайки т.нар. студена мацерация или настойване на студено. По този начин увеличаваме времето, в което в гроздовия сок могат да бъдат извлечени повече багрилни вещества, аромати, както и да подсилим усещането за повече плод във вкуса на виното по-късно.
При винификацията обръщаме специално внимание на запазването на целостта на гроздовите зърна. Това удължава значително процеса, като време, но същевременно дава възможност на вината да станат по-хармонични и експресивни.
Придържайки се към идеята за натурални и естествени вина, ние сме ограничили максимално намесата в процеса на винификация, като сме свели до минимум употребата на множество енологични добавки и механични манипулации.
От 2020 год. ферментацията на вината протича спонтанно, като за целта разчитаме изцяло на „дивите“ дрожди т.е. автентичната, естествена локална микрофлора по самото грозде, уникална за всяко отделно лозе.
Част от философията ни е да не филтрираме вината си. Вярваме, че филтрацията, макар и давайки повече финес и елегантност, „съблича“ и „оголва“ виното, докато нефилтрираните вина притежават повече обем и текстура във вкуса. Това, от своя страна е възможно да доведе понякога до лека мътност и в последствие до появата на благородна утайка в бутилките при по-продължително съхранение.
Вече готовите вина отлежават за известен период върху фини утайки в неутрални съдове от инокс. След това се бутилират без интервенция на дървесина. Друга част от вината отлежават за различно време в дъбови български бъчви с обем 225л.
Тероар
Климатът в района е умерено-континентален, със мощно средиземноморско влияние, проникващо по долината на река Марица.
Преобладаващите ветрове през годината са от запад – северозапад. През студеното полугодие често духат югозападни и южни ветрове с фьонов ефект.
Средните дневни температури над 10 ºС от Април до Октомври са около 38,50ºC. Средната годишна сума на валежите е около 500 mm.
Зимата е мека и сравнително топла. Валежите за периода са около 170 – 255 мм, основно от дъжд. Сняг рядко се задържа продължително.
Пролетта е една от най-топлите в страната с валежи около 150-195 мм., а лятото е слънчево, сухо и много горещо с голяма продължителност на слънцегреенето – до 2100 часа годишно. Средната юлска температура е 23-25ºС, но през големите летни горещини дневната температура достига до 38-43ºС.
През летния сезон валежите рядко надвишават 160 мм, а за август са характерни силни засушавания.
Есента е по-топла от пролетта, със средни температури през Октомври 13-14ºС. Валежите през този сезон са твърде недостатъчни и в съчетание с високата изпаряемост е налице постоянен недостиг на влага.
Ранната топла пролет и дългата топла есен са предпоставка за продължителния вегетационен период на насажденията, който продължава между 6 и 7 месеца.
Релефът е хълмист и нископланински.
Почвените типове са излужени канелени горски почви от средно до тежко песъчливо-глинести и излужени черноземни смолници, средно до тежко песъчливо-глинести.
